Журналист е диагноза, не професия

неделя, 30 октомври 2016 г.

Koгато сметките заменят хората

„Революционно лечение на хепатит С”, „НЗОК поема модерна терапия за лечение на хепатит С”...
Това бяха само част от заглавията, с които в началото на годината беше съобщено, че у нас вече се прилага ново успешно лечение в помощ на хората, диагностицирани с хепатит. На фона на ежедневните новини за корупция в лечебните заведения, протести на болни, пребити лекари и прочие черни краски от родното здравеопазване, подобна информация звучеше почти фантастично. Досущ като чудо. Защото в България да получиш достъп, и то безплатен, до най-модерната в света терапия на заболяването си, е истинско чудо.

Уви, обикновено след чудесата следва изтрезняване. У нас то случи по най-грубия и безпардонен начин, а именно със загатване, че броят на болните, които ще могат да се лекуват с новата терапия, ще бъде намален. Или както обичат да се изразяват чиновниците – „оптимизиран”. Засега подобно намерение е само заявено от ресорната институция, в случая – НЗОК, но съвсем скоро най-вероятно ще се превърне в грозна реалност.

А сега малко хронология

Януари, 2015 г. Европейската комисия издава разрешение за употреба на иновативно безинтерфероново лечение за хепатит C. Резултатите от клиничните проучвания показват, че новата терапия постига успеваемост на лечението при 95-100% от пациентите, страдащи от най-разпространения у нас генотип на заболяването - генотип 1. Следва около година, през която специалистите потвърждават за ефикасността на новото лечение. Болните, вече свикнали с мудността на родната система, организират няколко протеста заради факта, че достъпът до него у нас се бави, и о, чудо - на 26 февруари НЗОК 2016 г. обявява, че ще заплаща най-съвременното лечение на пациентите с хепатит С.
За кратко всички ние – пациенти, лекари и журналисти, повярвахме, че нещата могат да се случват. Че когато си болен от диагнозата Х в България ще бъдеш лекуван и ще получиш абсолютно същите грижи, както ако си болен в Германия, Франция или Великобритания. И че ще имаш пълноправен шанс да оздравееш.
За съжаление както вече бе споменато, след чудото следва изтрезняване или по-скоро звучен, тежък шамар, който бързо ни връща в родната действителност.
Но да се върнем към хронологията.

След като касата обявява, че ще поеме лечението на хора с хепатит С, през октомври става ясно, че двумесечният срок за разглеждане на документите на болните, които кандидатстват за него, няма да бъде спазен. Причината – прекалено многото заявления. Все пак Надзорният съвет на НЗОК приема, че постъпилите след 27.09.2016 документи ще бъдат разгледани в установения двумесечен срок.
През това време опашката от чакащи за лечение се удължава, като по данни на самата каса към октомври за разглеждане чакат 310 досиета на пациенти, от които 200 са вече просрочени. Стига се до там, че хората започват да пишат жалби до НЗОК и МЗ, в които питат защо лечението им се бави. И продължават да чакат, докато заболяването им прогресира.

Отговорът на НЗОК на тази ситуация идва под формата на таблица, изпратена до медиите, в която надлежно е пресметнато колко болни са одобрени за лечение в периода април-август, и колко се очаква да бъдат одобрени през септември-ноевмри. Срещу всяка графа с болните чинно е упомената изразходваната за терапията им сума. Колонка болни - колонка пари. Месец по месец. Иначе казано – подобрена версия на кръчмарски тефтер. Скокът в изразходваните средства действително е значителен, но и съвсем очакван предвид броя на засегнатите в България, които по данни на сдружението „ХепАктив” надхвърлят 110 000.

И ето го шамарът – решението, което обмислят родните чиновници, е просто, макар и импозантно написано:
„Лавинообразното увеличение на интереса за прилагане на това лечение изисква прецизирането във всеки отделен случай, за да не затрудни достъпа до лечение на всички останали пациенти. На работна среща на представители на ръководството на НЗОК и водещите специалисти по гастроентерология са обсъждани възможностите през 2017 г. да бъдат оптимизирани медицинските критерии в изискванията за включване на новата терапия”. В превод –затягаме рязко критериите и съответно достъпа до лечение, защото прекалено много хора искат да се лекуват, а ние нямаме пари.
Очевидно зад „оптимизирането” на критериите се крие високата цена на въпросната безинтерферонова терапия.

Логичният въпрос при тази ситуация е, защо когато успяхме да се похвалим с достъп до ново лечение и за българския пациент, бързаме да го лишим от него? И ако цената му е толкова висока, а болните действително толкова много, не би ли следвало държавната политика по въпроса да се насочи към договаряне на по-ниски цени за страната ни, наместо да ограничава броя на лекуваните? И не беше ли редно при очакван голям интерес към новите лекарства и липса на достатъчно пари (може би е нормално болният да иска да се лекува, независимо колко ще струва това) критериите да бяха изначално по-строги, за да не стига до ситуация, в която на практика болни хора ще бъдат лъгани в очите,както ще се случи, ако догодина ситото за новата терапия допуска една шепа от тях?
И не на последно място - не е ли цинично да принизяваш човешкия живот до проста таблица с бакалски сметки?
Все въпроси засега без отговор.

Остава да видим и дали разумът ще победи простите сметки, изчисляващи живота. Поне ако не искаме утре някой да не дочака лечението си. Само защото е имал "късмета" да се роди в България.

Няма коментари:

Публикуване на коментар